Речник на понятията: Електронна стабилизираща програма (ESP)

Електронна стабилизираща програма (ESP)

Символно изображение

Електронната стабилизираща програма разпознава критичните пътни ситуации, напр. опасност от поднасяне, и предпазва автомобила целево от отклоняване от пътя. За да може електронната стабилизираща програма да реагира на критичните пътни ситуации, системата трябва да получава постоянно информация. Например: накъде води шофьорът автомобила и накъде върви той? Отговор на първия въпрос системата получава от сензора за измерване на ъгъла на волана и от АВS-сензорите за оборотите на колелата. От тези две информации, управляващият уред пресмята зададената посока на управление и зададеното поведение на пътя на автомобила. По-нататък, важни данни са скоростната степен и напречното ускорение на автомобила. С помощта на тези информации, управляващият уред пресмята действителното състояние на автомобила.

Електронната стабилизираща програма препятства нестабилността на автомобила при пътуване в завой, която може да настъпи при неподходяща скорост, при невидима предварително промяна на пътната повърхност(влага, лед, замърсяване) или при една неочаквана необходима маневра(„еленов тест”). При това, не играе роля, дали нестабилността се причинява от т.н. „подуправление” - това означава, че автомобилът, въпреки насочените с волана колела, се носи към външния край на завоя или от т.н. надуправление” (отклонение на задната част на автомобила). Изчисляващата единица на електронната програма за стабилизиране разпознава вида на нестабилността въз основа на доставените от сензориката данни и управлява корекцията чрез вмешателство в спирачната система и в мениджмънта на двигателя. При „подуправление”, електронната стабилизираща програма забавя вътршното за завоя задно колело. Едновременно се намалява мощността на двигателя, докато се стабилизира отново автомобилът. Електронната стабилизираща система препятства „надуправлението” чрез целево задействане на предната външна за завоя спирачка и намеса в мениджмънта на двигателя и на скоростната кутия. С натрупване на опит и чрез една значително по-финочувствителна сензорика е възможно постоянно развитие на тази комплексна регулираща система.

Електронната стабилизираща програма не може да игнорира физически зададените граници. Ако шофьорът иска повече от възможностите на шасито и на електронната стабилизираща програма ,то и ESP не може да предотврати една злополука.