Под навигационна система се разбира електронен уред, който служи за определяне на географското положение и оказва помощ при достигането на желана цел. Системата задава на шофьора оптималния път до всяка желана цел, звуково, чрез гласово съобщение и визуално, чрез дисплей.
Системата се състои от основните елементи: GPS-антена, навигационен компютър и дисплей. С помощта на антената за глобалната позиционираща система (GPS), навигационната система засича спътниците, които се намират на геостатична орбита около земята. Тази връзка прави възможно определянето на точното, до няколко метра, местоположение на автомобила върху земната повърхност. С непрекъснато актуализирани засичания на подвижния автомобил и с изравняване, чрез сензорите за оборотите на колелата на антиблокиращата система, компютърът пресмята маршрута на автомобила. За това на него му е необходима, като базова информация, цялата пътна мрежа като цифрови данни. Тези информации, напр. цялата пътна мрежа на Австрия, са събрани на носители на данни (СD-ROM или DVD), от които се ползва компютърът на навигационната система.
След задаване на целта, интегрираният навигационен компютър пресмята най-бързия или най-късия път и изравнява, при воденето към целта, пресметнатия маршрут и актуалната позиция на автомобила. Ако има разлики-напр. защото шофьорът, заради задръстване или поради невнимание е тръгнал по друга пътна отсечка, ще бъде пресметнат един съответстващ маршрут.
С канала за пътна информация (Traffic Message Channel – TMC) е възможно динамично водене към целта, при което навигационната система сама разпознава препятствия в движението и предлага алтернативен маршрут.
.